Тъмно е бъдещето

Начало книги

Събуди я болката. Не усещаше какво точно я боли. Милиард острозъби дребни твари се движеха в тялото й, пълзяха по жилите й, ръфаха нервите й. След това — една несвързана, привидно безсмислена фраза: „Ще боли. Силно.“ Някой й го бе казал, някога и някъде, преди милион светлинни години в миналото. Кога, къде и кой — не си спомняше. А може би никога не го бе знаела.

А после друг спомен: едно тясно лице с очи, изпълнени с безумен страх, една… пушка, насочена към нея, натиснат спусък.

Добре, помисли си тя. Спомените й се връщаха. Все още нямаха смисъл и тя не можеше да отличи истинските спомени от това, което вероятно бе резултат от преживяния безкраен кошмар. Но даже само тази нейна мисъл доказваше, че сивата паяжина в съзнанието й започваше да се разпада.

„Ще продължи дълго. Може би дни.“

Тя опита да се раздвижи. Невъзможно. Нищо, сега имаше време. И без това бе по-разумно най-напред да възстанови реда в главата си. За начало най-лесното: Да си спомни коя беше…

Читать дальше →