Спящата армия

Начало книги

Планерът изскочи откъм слънцето като сребриста хищна птица и откри огън. Всичко стана така бързо, че дори и нечовешки бързите реакции на Кайл се бяха задействали твърде късно; той не успя да обърне самолета, за да излезе от обсега на изстрелите, и енергийните абсорбери изпищяха пронизително. Черити усети как стената зад гърба й се загря. Не бе за първи път, откакто беше започнало това безумно преследване. Планерът изстена като голямо, живо същество, изпитващо болка.

— Дръжте се! — изрева Кайл, когато планерът връхлетя за втори път.

Този път мороните откриха огън от по-голямо разстояние; бяха твърде далеч, за да унищожат целта си, ако я улучеха, но достатъчно близо, за да я повредят или засенчат за момент нейните навигационни локатори.

Все пак Черити намери време да се хване здраво в най-близката опора, когато Кайл връхлетя върху планера и го накара да се спусне толкова ниско над земята, че зад него се вдигна висок облак прах и той остави след себе си изкоренени снопове трева, храсти и дори по-малки дървета. Опустошеният пейзаж пред прозореца се превърна в безпорядък от цветове и форми, а моторите под краката им виеха така пронизително, сякаш щяха да експлодират всеки момент.

Читать дальше →