Най-добрата жена от космическите сили

Начало книги

Градът долу, в низината, продължаваше да гори. Небето на север — но не просто в някаква определена точка на север, а навсякъде! — пламтеше подобно на яркочервена заплашителна жарава, сякаш целият свят се беше възпламенил като късче сухи дървени въглища.

Преди няколко минути беше преминала през един разрушен участък от пътя. Около огромния кратер, който беше зейнал сред асфалта и вече се пълнеше с вода, лежаха труповете на трима войници, а малко встрани имаше танк, или това, което беше останало от него: четиридесет и пет тона стомана, които някакъв снаряд беше превърнал в разтопена, безполезна маса.

Мъчеше се, с всички сили, да задържи колата на платното. Мощният мотор я носеше с почти осемдесет мили в час нагоре, по шосето, но въпреки всичко й се струваше, че не помръдва от мястото си. Когато последния път беше идвала тук (О, господи, наистина ли бяха минали само три месеца оттогава?), километражът беше отчел едва шест мили разстояние от града до планината. А днес имаше чувството, че пътят няма край. И сякаш всичко останало не беше достатъчно трагично, та беше почнало да вали като из ведро. Там, където асфалтът не беше разоран или разтопен, блестеше като ледена пързалка и беше почти толкова хлъзгав.

Читать дальше →