Ад от огън и лед

Начало книги

— Казах ви, това е клопка! — Гласът на Скудър почти премина във фалцет и Черити долови не само паника и гняв, но и нещо повече — упрек, насочен към нея.

В момента нямаше време за отговор. Около нея удряха светкавиците на лазерните изстрели и цялото й внимание бе заето единствено с отчаяни усилия да им се изплъзне.

Може би Скудър имаше право и действително бяха попаднали в клопка. А може би не. Това нямаше никакво значение. В момента имаше една-единствена цел — да спаси живота си. Все още беше в опасност и не бе сигурна дали ще успее да се измъкне.

Преградният огън затихна за миг. Черити се възползува без колебание от тази възможност, изскочи иззад прикритието си и на зигзаг побягна към падината, където бяха паркирали машината. Двата робота зад снежната пряспа реагираха незабавно и отново откриха огън по нея. В снежната виелица, на фона на безкрайна равна ледена пустиня, Черити едва различаваше ярките светкавици на тънките лазерни лъчи, но снегът около нея като че ли кипеше. Взривове от сива пара и разтопена земя бележеха по права линия всеки откос, насочен към нея, подобно на редове от картечница, но несравнимо по-бързи и по-точни. Тя се хвърли напред с отчаян скок, претърколи се странично, скочи на крака и побягна отново. По лицето й се плъзна огнен полъх и в същата частица от секундата взрив вляво от нея отнесе част от снежната пряспа, засипвайки я с нажежена земя и кипяща вода. Тя изкрещя — повече от ужас, отколкото от болка, тъй като включеният защитен екран на бойната униформа я предпазваше от тежки наранявания. Запази присъствие на духа и се втурна право в кипящия облак пара, преодолявайки първоначалния инстинктивен импулс да побегне далеч от него.

Читать дальше →