Черното изкуство да убиваш

Начало книги

— Никой не мисли за смъртта. Всеки, който го прави, отпада при подбора. Това е работа. Която свършва с трупове наоколо. Но ако си замесен от тесто за Специалните части, не виждаш труп, а само липса на заплаха. Мисията е изпълнена. Някой трябва да го направи. Продължаваш нататък.

Този разговор — единственият, който майор Лео Блек беше провеждал с психиатър и изобщо с някого за отношението си към морала и убиването — се беше състоял преди пет години. Беше се съгласил на него с нежелание и по настояване на дребния си командир полковник Фреди Тауърс, след като Блек заяви, че след двайсет и две години активна служба напуска полка.

— Това пък откъде ти хрумна, по дяволите? — извика му Тауърс през бюрото с неподражаемия си глас, който от премерен баритон можеше да се извиси до пронизително сопрано в мига, в който се натъкне на някаква непоследователност.

— Не мога да ти кажа, Фреди. Просто времето ми се вижда подходящо.

Читать дальше →