Баракуда

Начало книги

— После започнаха да… — подхвана Фишер.

Ние чакахме.

Беше седнал като ученик — с прибрани крака и наведена глава.

Трябваше да кажа не, зает съм или нещо подобно. Не е по моята специалност.

Беше много тихо. Тилсън не ме поглеждаме, докато чакахме — зяпаше в тавана, превит на стола си с палци, закачени като куки на джобовете му. Не искаше да…

— За какъв дявол трябва да ви разказвам?

Беше изречено с приглушен вик и ние бързо извърнахме глави и погледнахме към Фишер. Аз казах:

— Не си длъжен. Ние не…

— Искате да изцедите всичко от мен… — Беше почти през сълзи, със задавен глас, кокалчетата на пръстите му бяха побелели, а по брадичката му имаше слюнка. Господи, на колко ли беше — двадесет и две, двадесет и три? — Искате да си припомня отново цялата гадост заради вас…

— Не, не е така — казах и се приближих към него, като клекнах, за да бъда по-ниско и да го плаша по-малко, да се концентрира върху мен и да забрави, че Тилсън е тук и сме двама срещу един. — Искаме само да знаем как се чувствуваш сега, след като всичко свърши и си се върнал здрав и читав. Просто какво мислиш за бъдещето, това е всичко.

Читать дальше →