Разкъсана

Начало книги

Когато Рис и аз се появихме пред вратата на „брат“ ми Мат в осем сутринта, той беше щастлив да ме види. Или по-точно радваше се, че не съм изчезнала завинаги. И макар в същото време да кипеше от гняв, той ме остави да му разкажа всичко от игла до конец, гледайки ме през цялото време с някаква смесица от озадачение и ярост.

За щастие Мат беше единственият, на когото трябваше да опиша преживяванията си. Моят законен настойник е леля ми Маги, но тя не беше там, когато пристигнахме. Мат обясни, че е заминала да ме търси в Орегон. Нямам никаква представа защо, но по някаква причина беше решила, че съм избягала именно там.

Докато Рис и аз седяхме на изтърканото елегантно канапе в стаята на Мат, отрупана с кашони, които все още не беше разопаковал след преместването ни тук преди два месеца, той крачеше напред-назад пред нас.

— Все още не разбирам — каза и се спря, скръстил ръце на гърдите си.

— Няма нищо за разбиране — настоях аз, махвайки с ръка към Рис. — Той е твой брат! Достатъчно е само да се вгледаш в него.

Читать дальше →