Петата погибел

Начало книги

Представете си. Млад наемен убиец, всъщност още почти момче, лежи грижливо прикрит сред високите зелено-черни тръстики, растящи в изобилие покрай реките на Валомброза. Чака отдавна, но той е търпеливо създание, а онова, което очаква, за него е може би по-скъпо от живота. До него лежат лък от ясеново дърво и стрели с върхове от черна стомана, способни да пронижат дори най-скъпата броня, стига врагът да е достатъчно близо. Не че днес ще има нужда от тях, защото младежът не чака някакъв негодник, заслужил смъртта, а най-обикновена водна птица. Притъмнява, и женският лебед (лебедица, нарича я мислено младежът) прелита през пълната с врани гора. Техният дрезгав грак е пълен с горчива обида от нейната красота, докато тя се спуска над водата и я докосва като четката на художник — точно и прелестно. После започва да плува напред с цялото изящество, което е прославило нейните събратя — човешко око никога не е виждало тъй грациозно движение по тъй застояла сива вода сред тъй неподвижен и сумрачен въздух.

Читать дальше →