Пазителката на гълъбиците

Начало книги

Бродихме толкова дълго, че забравих какво е да живееш сред стени и да спиш през нощта. В онези времена изгубих всичко, което можех да притежавам, ако Йерусалим не бе паднал: съпруг, семейство, собствено бъдеще. Моминските ми години бяха изпепелени насред пустинята. Човекът, който бях някога, се изгуби, когато се загърнах в белите си дрехи при появата на извисилата се към облаците пясъчна вихрушка. Бяхме номади, оставили зад себе си легла и притежания, черги и посуда. Сега нашият дом бе пустинята, черна през нощта, ослепително бяла през деня.

Казват, че най-съвършената красота е стаена сред най-суровите земи и Бог може да бъде открит там от тези, които държат очите си отворени. Само дето моите очи бяха затворени заради беснеещите ветрове, способни да ослепят човек за миг. Дори дишането бе същинско чудо, щом се надигнеха бурите. Никой не може да си представи как гласът им раздира тишината, докато не го е чул с ушите си. Неговите слова са рев, той те мами и убеждава, ограбва те и те оставя напълно безутешен. Не може да има спокойствие на подобно място. Оцелява единствено бруталността. Хитростта е тази, която ще посрещне утрото.

Читать дальше →