Не без дъщеря ми

Начало книги

Дъщеря ми спеше на седалката до прозореца в големия самолет на Бритиш Еъруейз. Червеникавокестенявите й къдрици обрамчваха личицето и падаха безразборно по раменете й. Не бяха подстригвани, откакто се бе родила.

Беше 3 август 1984 година.

Детето се чувстваше изтощено от продължителното пътуване. Тръгнахме от Детройт в сряда сутринта, а сега бе слънчева петъчна утрин.

Съпругът ми Муди вдигна очи от книгата, която лежеше в скута му, и закрепи очилата си върху оплешивяващото си теме.

— Време е да се стягаш — рече той.

Разкопчах предпазния колан, грабнах си чантата и се запромъквах по тясната пътека между седалките към тоалетната в задната част на самолета. Стюардесите вече разтребваха и се подготвяха за първия етап на кацането.

„Правя грешка“ — казах си. Искаше ми се да се измъкна оттук на минутата. Заключих вратата на тоалетната и втренчих поглед в огледалото. Очите ми срещнаха лицето на жена, обзета от паника. Току-що бях навършила трийсет и девет, а на тази възраст една жена би трябвало вече да е преживяла доста неща. Не можех да си обясня защо губя самообладание.

Читать дальше →