Британия Роуд 22

Начало книги

Момчето беше всичко за нея. Беше дребно и необуздано и стоеше нащрек като диво зверче, хванато натясно. Скръбните души на всички онези, които бяха изгубени, намерени, и на онези, които никога нямаше да бъдат забравени, обитаваха неговото детско тяло и будните му очи. Обичаше го с онази неукротима сила, която изтръгва цели гори от корените им, но въпреки това се опасяваше, че тя не е достатъчна, за да го задържи. Затова го водеше в Англия, убедена, че Януш ще го обикне и ще го закриля.

В корабния дневник името й фигурираше като Силвана Новак. Двайсет и седем годишна. Омъжена. Майка на момче — Аурек Йозеф, седемгодишен.

— Какво работите? — попита я британският войник, докато проверяваше документите за самоличност, които му беше представила.

Тя погледна списъците на бюрото му и видя страници, изписани с женски имена. Всички те бяха вписани като съпруги домакини или домашни помощници. Зад нея мълчаливо стояха с децата си още стотици жени, облечени като нея в дрехи от дарения. Над главата на войника беше окачена табела на няколко езика, включително на полски, оповестяваща правилата на кораба. Всички одеяла и чаршафи остават притежание на кораба. Всички откраднати вещи ще бъдат конфискувани.

Читать дальше →