Игри на изчезване

Начало книги

Часове преди зазоряване в ранната утрин на последната си мисия Сабо Пак легна по корем до пушката си на носа на рибарското корабче, пропълзя малко напред, за да заеме удобна позиция за стрелба, и щракна нагоре предната капачка върху обектива на оптическия мерник. След бърза последна настройка на зрителното поле той извади миниатюрни слушалчици — от онези, които се пъхат в ухото, — сложи си ги и натисна бутона на айпода. Единствената песен в плейлиста му беше „Грешникът“ на Нина Симон. Траеше десет минути и двайсет секунди.

Когато песента свършеше, Сабо щеше да убие толкова хора, колкото бе необходимо.

Ето и един по-общ поглед по въпроса: в Южнокитайско море се извършва повече контрабанда от където и да било другаде по света. Тази водна площ осигурява връзка между пристанища в Китай, Филипините, Малайзия, Тайван и Виетнам. През нея минават повече товари, отколкото в целия регион на Югоизточна Азия. В голямата си част тези товари са легитимни. Но не всички. Всякакви нелегални стоки, които си струва да бъдат продадени, преминават оттук. Трафиканти на хора от Камбоджа товарят контейнери с малки деца, хвърлят им вътре по няколко консерви и една кофа за тоалетна, после ги продават на едро като роби в Китай. От Виетнам наркокартели прекарват цели флотилии с дрога от Златния триъгълник; корабите са така натоварени, че едва се държат над водата. Всеки ден бързи моторници, натъпкани с фалшиви луксозни стоки, потеглят от Хонконг, докато рибарски кораби, пълни с китово месо от незаконен улов, се отправят на север, където ги очакват милиони изгладнели японци. Метамфетамини от Тайланд, автоматични карабини от Русия, фалшиви долари и евро от Северна Корея, контрабанден алкохол от Шанхай — има всичко за всеки.

Читать дальше →