Убиецът на Шута

Начало книги

Намразих я още докато бях момче. Спомням си първия път, когато намерих онова писмо, недовършено и така и неизпратено. Прочетох го и се убедих, че кралицата, с която така и не се бях срещнал официално, ме мрази от мига, в който е научила за мен. Направих го взаимно. Така и не попитах Сенч как се е натъкнал на това писмо. Самият той незаконен син и брат на крал Умен, Сенч никога не се беше поколебавал в защитата на интересите на трона на Пророка. Вероятно го беше откраднал от бюрото на кралица Желана. Може да е било негова хитрина, за да изглежда, че кралицата е отрязала лейди Божур, като не е отговорила на писмото ѝ. Има ли значение сега? Не знам, защото не знам какъв ефект е постигнал старият ми наставник с кражбата си.

Все пак понякога се чудя дали бе случайност това, че намерих и прочетох писмото на кралица Желана до лейди Божур, или е било преднамерено разкритие от страна на Сенч. Той беше наставникът ми в онези дни, учеше ме на изкуствата на професионалния убиец. Сенч служеше на краля си безскрупулно, като убиец, шпионин и манипулатор на двора в замък Бъкип, и ме учеше да правя същото. Едно кралско копеле, казваше ми, е в безопасност в кралски двор само докато е полезно. Привидно аз бях нисше копеле, пренебрегвано и ругано, докато се носех по опасните течения на политиката в замъка. Но и двамата с крал Умен знаехме, че съм защитен от кралската ръка и от неговия убиец. И все пак Сенч ме учеше не само на отрови, боравене с ножа и хитрости, но и на това какво трябва да прави човек, за да оцелее като копеле на кралски род. Стремеше ли се да ме предупреди и да ме научи да мразя, за да мога да съм по-твърдо негов? Дори тези въпроси ме споходиха много по-късно.

Читать дальше →