Съдбовният кораб

Начало книги

Тя се чудеше какво ли щеше да е, ако беше съвършена.

В деня, в който се беше излюпила, още преди да има възможност да изпълзи на пясъка и да усети хладния, солен допир на морето, беше заловена. Помнещата бе обречена да помни с яснота всеки детайл от този ден. Това беше цялото ѝ предназначение и причината за съществуването ѝ. Тя беше носител на спомени. Не само нейният живот — от момента, в който бе започнала да се оформя в яйцето — а и свързаните животи на тези, отишли си преди нея, се бяха загнездили в съзнанието ѝ. От яйце в змия, после в пашкул, след това в дракон и пак в яйце — всички спомени, съпътствали този процес, бяха нейни. Не всяка змия бе толкова привилегирована — или така обременена. Малко бяха тези, запечатали в съзнанието си цялото познание на техния вид, но повече не бяха и необходими.

В началото беше съвършена. Тънкото ѝ, гладко тяло, гъвкаво и покрито с люспи, беше идеално. Беше си проправила път през кожената обвивка, разкъсвайки я с помощта на яйчения зъб върху муцуната си. Беше се излюпила късно. Другите от люпилото ѝ вече се бяха освободили от черупките си и натрупания сух пясък. Бяха оставили провлачените си следи, за да ги последва. Морето я бе зовяло настойчиво. Всеки плисък на всяка вълна я бе примамвал. Тя бе започнала пътешествието си, плъзгайки се по сухия пясък под лъчите на жаркото слънце. Бе надушила влажния, остър дъх на океана. Неспирната светлина, трепкаща по повърхността, я беше омаяла.

Читать дальше →