За една престъпена клетва

Начало книги

— Не се боя от смъртта — казала умиращата съпруга. — Само едно ме тревожи сега — бих искала да зная коя ще заеме мястото ми в този дом.

— Скъпа моя — отвърнал съкрушеният от скръб съпруг, — никоя няма да заеме мястото ти в този дом. Никога, никога повече няма да се оженя отново!

Тогава той изрекъл това от все сърце, защото много обичал жената, която всеки миг щял да загуби.

— Даваш ли ми честната си дума на самурай? — попитала тя със слаба усмивка.

— Давам честната си дума на самурай! — отвърнал той, галейки бледото слабо лице.

— Тогава, мили мой — казала тя, — позволи да ме погребат в дъното на градината под сливовите дървета. Отдавна исках да те помоля за това, но си помислих, че ако се каниш да се ожениш повторно, не би желал гробът ми да е тъй близо. Но сега ти обеща, че никоя друга жена не ще заеме мястото ми в този дом, така че мога да изрека без колебание желанието си… Много ми се иска да бъда погребана в градината! Струва ми се, че там ще чувам понякога гласа ти и ще мога да се любувам на цветята напролет.

Читать дальше →