Жътваря

Начало книги

Звучи приятно, нали? Като живописните градчета в Апалачите с къщи с греди и изящни огради от колчета. Там животът преминава спокойно. Хората седят на слънчевите си веранди и пият домашно приготвена лимонада в изпотени чаши. Чувате ли шумоленето на клоните, наведени над бавно течащи реки, и леките стъпки на диви животни във високите треви?

Хубаво е, а?

Видението не може да се различава много от истината.

Опитайте например следното.

Нищо освен пущинаци и пясък. Изгарящо слънце по обяд и непоносим студ нощем. Заострени скални образувания, заобиколени от напечени стръмни склонове. Нищо не живее тук.

Смъртта е единственият обитател. Вездесъща. Чака.

Вгледайте се внимателно. Пясъкът е осеян с кости. Някои са вкаменели останки на същества, живели в калта на праисторически мочурища, но други са по-скорошни. Има кости на птици и дребни животни, добрали се дотам, търсейки несъществуваща вода.

От време на време пясъкът изхвърля човешки кости. Предполага се, че взвод войници на Конфедерацията са избягали тук, когато са се отцепили от силите на Ювал Андерсън Ърли, докато се сражавал с янките при Уейнсбъро, Джорджия. Според слуховете вятърът разпръсква пясъка и разкрива техните кости.

Читать дальше →