Жената в черно

Начало книги

Беше девет и трийсет часът на Бъдни вечер. Докато прекосявах дългото входно антре на „Монашеската обител“ на път от трапезарията, където току-що се бяхме насладили на първото тържествено празнично угощение, към гостната с пламтящата камина и разположените край нея мои близки, аз се поспрях и — както правя всяка вечер — отидох до входната врата, отворих я и прекрачих прага.

Обичам да усещам полъха на вечерта, да вдишвам въздуха, независимо дали е упойващото благоухание на цветята през лятото, острият пушек от огньовете с гнили есенни листа или режещият студ на снежния мраз. Обичам да се озъртам, да вдигам очи към небето, независимо дали виждам луна, звезди или пълен мрак, обичам да се взирам в тъмнината пред себе си в очакване да чуя гласовете на нощните твари, да слушам как стенанията на вятъра се извисяват, а после стихват. Обичам потропването на дъжда в короните на плодните дървета и въздушния поток, носещ се към хълма откъм равните пасища край речната долина.

Читать дальше →