Целувката на прокудения

Начало книги

Утрото бе студено и влажно, над поляните се носеха тънки воали мъгла, когато голямата порта на манастира „Св. Мартин“ се отвори. Войниците, които дотогава бяха лагерували пред манастира, се надигнаха със сковани крайници. Две монахини изведоха на пътя конски впряг. В каручката, натоварена с кошници и ракли, седяха две млади жени, увити в тъмносини наметки.

Абатисата пристъпи към колата.

— Отново сте светска дама, Изабела. Дворцовият живот ви очаква.

Младата жена сведе глава и по раменете й се посипаха гъсти руси къдрици.

— Ще ми липсвате, майко Долороза. Вие и всички сестри, които споделяха живота ми зад тези стени. Бих искала да остана завинаги тук. Ала трябва да се подчиня на волята на баща си, както изисква дългът ми. Никога няма да ви забравя.

В пристъп на умиление абатисата стисна ръката на девойката.

— Бог да е с теб, детето ми — прошепна тя, — и да те пази от суровия живот и жестокостта на мъжете. — После се обърна и изчезна със сведена глава зад портата на манастира.

Читать дальше →