Игри за милиарди

Начало книги

Абдула се раздвижи и промуши по-навътре в тъмната мръсна дренажна шахта. Денят беше горещ, почти непоносим, макар че тук долу беше малко по-добре. Той пое дълбоко въздух, наостри уши и се заслуша съсредоточено, за да чуе шума от мощните машини.

Хади, най-добрият му приятел от дванайсет години, а понастоящем партньор в престъплението, се беше скрил в стая на третия етаж на голямата сграда, изоставена още по време на бомбардировките. От поколения тя принадлежеше на клана Фадити — частен анклав, заобиколен от разкошни градини, за които се грижеха половин дузина работници.

Фадити бяха по-богати от всички останали. И рядко пропускаха възможност да ти го покажат. Големи, скъпи вносни коли, специални учители за безумно разглезените им деца. Всяко лято заминаваха на дълги луксозни почивки из хладните хълмове на Ливан.

Хади беше стигал най-много до съседното селце, на три километра в южна посока — мизерно, потънало в мръсотия място, което напомняше на неговата собствена жалка купчина прахоляк и бетон, сред която живееше.

Читать дальше →