Прелъстен

Начало книги

Лейди Антония Лам стоеше пред голямото огледало, смръщила прекрасното си чело. Красотата й беше класическа; големите зелени очи с черни ресници грееха над деликатно изваяни скули и пълни устни. Нетърпеливо прибра назад облака черни коси и критично огледа гърдите си, навирили връхчета над дантеления й корсет.

— Толкова са малки! — проплака тя.

Баба й, лейди Розалинд Рандолф, остави чашата си с какао и рече сухо:

— Не размерите са важни, а стегнатостта.

Премери с поглед високата, стройна фигура на своята внучка, отбеляза със задоволство колко тънък е кръстът й и колко красиви и дълги са краката й. Това я върна в спомените й за времето, когато на шестнайсетгодишна възраст тя самата бе отишла на първия си бал.

— Мъжете ще паднат на колене пред теб, Антония, няма за какво да се тревожиш. Последният бал, на който бях, приличаше по-скоро на съревнование по грозота. Лейди Денам с тази рокля, толкова надигната при бюста, беше като гълъб с голяма гуша. Херцогиня Бедфорд пък бе решила да копира новите цветове на Кралската флота, но роклята й бе в такова крещящо синьо, че след това ме боляха очите. Да не говорим за сините й напудрени коси, изпълнени с корабчета. Проклетницата в продължение на цял час повтаря думите на своя фризьор Легро. — Роз започна да я имитира: — „Три седмици е най-дългият период, който една глава може да издържи през лятото, без да бъде отворена.“

Читать дальше →