Стените

Начало книги

— Разкажи, разкажи пак, глупава Деби! — крещяха децата, притиснали до стената на мелницата едно треперещо изплашено момиче. Така я бяха обградили, че нейните ужасени очи не виждаха никаква възможност за измъкване.

— Вие не ми вярвате. Вие ще ми се надсмивате — възразяваше девойката. — Винаги се надсмивате, но то си е истина! Аз го видях…

— Разкажи ни, Деби, ще ти повярваме — увещаваше я дългучът Едуард, новият главатар на тумбата. Той енергично „заключи“ пръсти зад гърба си, да не би — Боже опази! — лъжите на тази глупачка да му се пишат за грях. С предчувствие за варварско развлечение хлапаците се бутаха с лакти напред. Това развлечение никога не им омръзваше и не отстъпваше на останалите щуротии, с които запълваха дългите си летни дни. Пък и освен това, глупачка или не, да се слуша Деби беше наистина интересно.

Деби гледаше момчетата умолително. Искаше й се да вярва — на нея й бе необходимо да вярва, че този път те наистина не лъжат. Че този път наистина ще се намери поне един, който да й се довери, който ще се изумява и възхищава заедно с нея. Някой, който ще приеме тази история сериозно и така ще й помогне да си възстанови авторитета в колонията — изгубен в онези дни, когато тя простодушно споделяше на всеки срещнат видяните от нея приказни чудеса. Роднините й решиха, че е откачила. Съседите почукваха с показалец по слепоочията си. Старейшините…

Читать дальше →