Малтийският сокол

Начало книги

Челюстта на Самюъл Спейд беше издължена и кокалеста, а брадичката му представляваше издадено напред „V“ под по-гъвкавото „V“ на устата му. Жълтеникавосивите очи бяха разположени хоризонтално, „V“-мотивът се подемаше отново от гъстите вежди, чиито косми стърчаха напред от две еднакви гънки над орловия нос, а светлокестенявата коса се спускаше от високи полегати слепоочия към челото и там образуваше още едно „V“. Общо взето, видът му беше приятен — като на русоляв сатана.

— Кажи, съкровище — обърна се той към Ефи Перин.

Ефи беше върлинесто, загоряло момиче, чиято бежова рокля от тънък вълнен плат висеше на тялото от пуснато, като мокра. Имаше закачливи кафяви очи, които грееха на хлапашкото й лице. Затвори вратата, облегна се на рамката и рече:

— Търси те едно момиче — името му е Уъндърли.

— Клиентка ли е?

— Сигурно. Но така или иначе, ще я приемеш — страхотна е.

— Вкарай я тогава, ангеле мой, вкарай я.

Читать дальше →