След бурята

Начало книги

Започна от нищо, за това как се прави пунш, после се сбихме, аз се подхлъзнах, той ме повали, притисна ме с коляно, хвана с две ръце гърлото ми, сякаш искаше да ме удуши, а аз се мъчех да извадя ножа от джоба си, да го намушкам и да се освободя. Той ме душеше и блъскаше главата ми в пода, но аз измъкнах ножа и го отворих; после срязах мускула на ръката му и той ме пусна. Сега и да искаше, повече не можеше да ме задържи. Претърколи се, стисна ранената си ръка и закрещя, а аз казах:

— За какъв дявол искаше да ме удушиш?

Бих го убил. Цяла седмица не можех да преглъщам. Здравата бе наранил гърлото ми.

Излязох, значи, оттам, а компанията остана с него, неколцина хукнаха да ме гонят, но аз свих встрани и се спуснах към пристанището, там случаен минувач ми каза, че наблизо убили човек. Аз попитах: „Кой го е убил?“, а той каза: „Не знам кой го е убил, но е мъртъв.“ Беше тъмно, улицата заляна с вода, фенерите не светеха, изпочупени прозорци, всички лодки закотвени, изкоренени дървета, всичко обърнато наопаки; отвързах малката лодка, започнах да греба и намерих моята моторница там, където я бях оставил, от вътрешната страна на Манговия риф, нямаше й нищо, само бе пълна с вода. Изтеглих я и изчерпих водата; луната светеше, но имаше много облаци и морето беше още бурно. Потеглих и на разсъмване отминах Източното пристанище.

Читать дальше →