Отвъд реката, сред дърветата

Начало книги

Заглавието понякога говори за една творба повече, отколкото дори авторът и е можел да предположи. За произведенията на Хемингуей това е почти принцип. Пределно спонтанните им наглед заглавия, съпоставени помежду си, се оказват неочаквано стилни и единни като тоналност, а на фона на тяхното съзвучие някои малки, незабележими различия придобиват неподозиран смисъл.

Последователно сходство показват най-известните и специфични за Хемингуей заглавия: „Снеговете на Килиманджаро“, „Зелените хълмове на Африка“, „И слънцето също изгрява“ („Фиеста“), „Острови на течението“. Доминантна тема в тях е природната стихия, във всевъзможни превъплъщения — като могъщ поток, като море или изгрев, като пространствената необятност на „хълмове“ и „снегове“, като стремително или безпределно движение… Към тази група заглавия може да се причисли дори и недовършеният роман за Париж, наречен по един характерен негов пасаж „Безкраен празник“1. В контекста на тематичното им родство това заглавие разкрива изненадващи смислови нюанси, белязани от същата неудържимост, която характеризира почти без изключение творбите на писателя.

Читать дальше →