По вълните на реката Арда в сандък (Приключението с тъпана, магарето, лисицата и мечката)

Начало книги

В лодка не знам как е, но в сандък да се возиш, и то с вързани ръце — не е никак лесно. Някъде водата бърза и сандъкът започва да се премята. Сетне се забие в някой въртоп и аха-а да се удавиш. Добре, че ковчежето ми бе от сухи дъски, та където и да го хвърляше водата, то пак излизаше отгоре. Рекох си по едно време: „Ако така си седя, водата ще ме носи, блъска и обръща, а стигнем ли водопада — ще ме халоса от скалата, сандъка ще направи на трески, а мене — на пита. — И си рекох: — Няма да се оставя!“ Остри зъбки имах, прегризах набързо вървите и ръцете ми станаха свободни. Помислих си да разбия дъските, но не можех да плувам и щях да се удавя. Започнах да викам, но реката се блъскаше в бреговете като бясна и тъй гърмеше, че гласчето ми се изгубваше още в сандъка. Млъкнах и от мъка започнах да се обръщам ту на едната, ту на другата кълка, та както се мятах, усетих, че нещо отдолу ме убива. Пипнах се за това място и си намерих чикийката — имах си една чикийка за рязане на сланинка, беше ми я дала мама. „Ето, викам си, къде било спасението.“

Читать дальше →