Халища

Начало книги

Минавал съм и заминавал покрай тях, завивал съм се с тях, но да се вгледам истински в тия цветни козиняви ръкоделия на родопчанката — предизвика ме една загадка.

Забелязал бях, че в Родопа, в християнските къщи, не може да се намери цветно козиняво халище. И обратно — никога българомохамеданките не правят небоядисаните, „сури“ халища, които посестримите им, „болгарките“, изработват. А пък са филизи на едно родословно дърво. Говорят на един език, живеят къща до къща. На едни плет простират халищата си, а тези халища са винаги различни. Защо? Погледнете „болгарката“ как багри престилките и торбите, вижте какво изящество и естетическа мярка проявява тя при изработването на сукманите, и ше разберете, че въпросът тук не е до липса на художническо чувство… И все пак, в което и село да отидех, в християнските къщи намирах все същите — сивите и сури халища. Затова пък никога не видях две българомохамедански халища едни и същи. Те бяха винаги други — рожби на една неизтощима творческа фантазия, която си играе с боите най-свободно, смело, понякога дръзко.

Читать дальше →