Стъклената килия

Начало книги

Беше вторник, 3.35 следобед. Обитателите на щатския затвор за углавни престъпници напускаха работните си места. По дългия коридор на Блок A крачеха мъже с измачкани униформи с телесен цвят; на гърба на всекиго беше изписан номер. Разнасяше се неясен шум от гласове, въпреки че привидно нито един затворник не разговаряше с човека, който вървеше редом с него. Когато за първи път чу странния хор, Картър се беше изплашил, дори му бе хрумнало, че ще избухне бунт, ала сега го възприемаше като нещо специфично за този или за всички затвори. Затворниците влизаха в килиите си, които бяха разположени на пет нива и постепенно коридорът опустяваше. До вечерята в четири оставаха двайсет и пет минути. През това време всеки можеше да се измие на умивалника в килията, да си смени ризата (ако имаше желание и разполагаше с чиста дреха), да напише писмо или да си сложи слушалките и да се позабавлява с програмата, която винаги излъчваха по това време.

Читать дальше →