Птицата убийца

Начало книги

Благодаря на всички, които се нагърбиха да отговорят на многобройните ми въпроси: Айо Онатаде, Дейвид Кърк и Ейми за опита им в правото, Надя Коркас и Ричард Скот за челото, Кен Макгрегър за полицията, Хю Ландър за старинните сгради, Майк Джекс за огнестрелните оръжия и Мери Кум за дивата природа. Благодаря и на Лора Лонгриг и Мелиса Уедърил за проницателните и полезни редакторски коментари. Но преди всичко съм благодарна на Робин Болам, която написа прекрасните куплети за стихотворението „Птицата убийца“.

Пет седмици преди тялото на Кърстен Уолър да бъде намерено в една вила на върха на една скала в Корнуол, Грейс Хобдън разчистила масата от обяда, нагледала децата, които си играели на катерушката в другия край на двора, след което влязла в къщата, за да убие съпруга си. Пол Хобдън, едър и тлъст като кит, дремел след полятия с алкохол обед. В ъгъла на стаята по телевизора тихичко вървял някакъв черно-бял филм с много фехтовка. Докато Дъглас Феърбанкс усмихнато размахвал шпагата си със смъртоносна точност, Грейс Хобдън взела един нож за филетиране „Сабатие“ от стойката в кухнята, влязла в дневната и без миг колебание забила острието в меката плът на гърдите на мъжа си.

Читать дальше →