Погледи и усмивки

Начало книги

Съучениците на Мик се нижеха един след друг в залата за събрания, а един учител им показваше къде да седнат. Момчетата влачеха крака между редовете, обувките им се удряха в металните крака на столовете и заместник-директорът, който наблюдаваше от трибуната кой къде се настанява, така им изкрещя да не вдигат толкова шум, сякаш нарочно ритаха столовете.

Мик размени мястото си с едно момче, за да седне до Алън и докато чакаха да дойде офицерът, започнаха да се състезават кой ще издържи по-дълго, без да си поеме дъх.

До идването на майора и специалиста по професионално ориентиране не успяха да отбележат нов рекорд, защото си пречеха и всичките им опити се прекъсваха преждевременно от сподавен смях. Офицерът се изкачи по стълбичката и заместник-директорът въдвори тишина с поглед, познат на доста момчета още от детството. С такъв заплашителен поглед родителите им ги караха да се държат прилично пред чужди хора или ги предупреждаваха, че само да си тръгнат гостите, здравата ще ги напердашат.

Читать дальше →