Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън (Мемоари на една леко нередовна жена))

Начало книги

Събудих се в едно легло с мъж и котарак. Мъжът ми беше непознат; котаракът — не.

Затворих очи и се опитах да събера мислите си — да закача думичката „сега“ за спомена от снощи.

Да, ама не. Такова нещо като „снощи“ нямаше. Последният ми ясен спомен беше как се возя в някакъв автобус за Ню Ливърпул; сетне нещо рече „тряс“, главата ми се фрасна в облегалката отпред, после някаква жена ми тикна в ръцете едно бебе и се заизнизвахме през аварийния изход — аз, гушнала котарака в едната си ръка и бебето — в другата… — и там видях един мъж, на когото дясната му ръка я нямаше…

Преглътнах и отворих очи. Непознат в леглото — все беше по-добре от мъж с чуканче вместо дясна ръка, от което блика кръв на поразия. Дали не беше кошмар? Пламенно се надявах да е така.

Ако не беше — какво ли съм направила тогава с бебето? И чие ли беше то? Морийн, така не бива. Да зарежеш бебе — това е непростимо.

— Пиксел, ти да си виждал едно бебе?

Читать дальше →