Няма да се уплаша от злото

Начало книги

Залата беше мебелирана старомодно, барок от осемдесетте години на двайсети век, но беше просторна, продълговата, с висок таван и луксозен изглед. Близо до прозорците със симулиран пейзаж бе поставено автоматизирано болнично легло. Изглеждаше съвсем не на място и сигурно затова бе скрито от великолепен китайски параван. Заседателната маса на десетина метра от него също не се връзваше с декора. В единия й край бе разположен инвалиден стол, жици и тръбички го свързваха с леглото.

Съвсем близо до инвалидния стол, зад модерно подвижно стенографско бюро, отрупано с микрофони, гласови принтери, часовници-календари, контролни прибори и всякакви други спомагателни устройства, седеше млада жена. Красива млада жена.

Поведението й беше на опитна, незабележима секретарка, но беше облечена според последната екзотична мода „половин&половин“ — дясното й рамо, дясната й гърда и дясната й ръка бяха загърнати в антрацитночерно жакетче, на левия й крак бе нахлузен крачол на яркочервен клин, граничната линия между двете преминаваше през украсения с жабо колан; черен сандал на червената страна, ален — върху десния й бос крак. Кожата й бе изрисувана в същите алени и черни шарки.

Читать дальше →