Тел

Начало книги

Децата си играеха, докато Холстън се изкачваше към смъртта си. Чуваше ги как пищят тъй, както пищят само щастливите деца. Те топуркаха лудешки отгоре, а Холстън вървеше бавно — всяка негова стъпка по спираловидното стълбище беше методична и тежка и металните стъпала звънтяха от старите му ботуши.

Стъпалата, както и ботушите на баща му, бяха износени. Боята по стълбите се беше запазила тук-там, по ъглите и от долната страна — на местата, които не бяха докосвани. От движението по останалата част от стълбището се вдигаха облачета прах. Холстън усещаше вибрациите по перилата, които бяха изтрити до голия метал. Това винаги го беше удивявало — как вековете допир от голи длани и влачещи се крака могат да износят здравата стомана. Предполагаше, че това става молекула по молекула. Всеки живот беше изтърквал стоманата слой след слой, дори ако силозът на свой ред беше угасил този живот.

Всяко стъпало беше леко вдлъбнато от движението на поколенията и ръбът му беше загладен като нацупена устна. В средата не беше останала почти никаква следа от малките диаманти, на които някога се дължеше здравината на стъпалата. Отсъствието им можеше да бъде отгатнато само по следите от всяка страна — малките пирамидални издутини с остри ръбове и точици останала боя, които стърчаха от равната стомана.

Читать дальше →