Лятото на ангелите

Начало книги

Имало едно време момиченце, което се страхувало от мрака.

Глупава работа и дори то си го знаело. В мрака няма нищо, способно да те нарани, което да го няма и на светло. Просто тогава не виждаш опасността.

Може би именно това мразеше тя, тази слепота и безпомощност.

Вечно безпомощна.

Но в тъмното всичко се влошава, нали? Хората винаги са по-откровени, когато никой не ги вижда.

На светло майка й само въздишаше и подсмърчаше тъжно, примигваше, за да прогони сълзите, но в тъмното риданията й оживяваха, бягаха от спалнята й и с течението се криеха по ъглите на къщата, където виеха на всеослушание. Понякога след тях се промъкваха и писъците, но дори в тъмното майка й рядко се осмеляваше да даде свобода на страха и…

Баща й…

На светло баща й винаги съжаляваше, все се извиняваше на двете с майка й.

„Съжалявам, миличко, не исках да стане така.“ „Извинявай, скъпа, просто си изтървах нервите. “

„Виж какво ме накара да направя, слънчице, прощавай.“

Читать дальше →