Корабокрушенец на себе си

Начало книги

Бях живял в това тяло повече от шейсет години и ми бе трудно да приема новото му състояние — на безполезна празна опаковка, която щеше да се отстрани след употребата й.

— Какво ще направите… с него? — не знаех как да го нарека, тъй като толкова време бяхме едно цяло… Биотехникът повдигна рамене — вероятно през този ден беше отговарял много пъти на същия въпрос.

— Ще го поставим в хранилище за употребени тела. Евентуално би могъл да се използва някой орган, но във вашия случай едва ли. Как бяхте с черния дроб? Пушехте ли?

— Искате да кажете, че ще го замразят ли?

Не само, че не отвърнах на директните въпроси, които в действителност ми се сториха обидни, но моето невежество относно темата запали в съзнанието ми червена светлина. Страхувах се да узная. Безмилостно ме пронизваха образи на фризери с форма на ковчег, струпани на куп в складови помещения без светлина, поставени там след деня на пренасянето.

Читать дальше →