Маската на Атрей

Начало книги

Андрю Мълигру притисна слушалките към ушите си. Може би не беше чул правилно. Двигателят на танка „Шърман“ ревеше и беше истинско чудо, че изобщо чува нещо по радиопредавателя.

— Повтори! — в паника изкрещя той.

— На юг бързо се придвижва германска колона, точно отпред — отново извика командирът. — Води я бронирана кола, голяма, без оръдие. Може би е „Ягпантер“.

Сърцето на Мълигру се сви. Точно това беше чул. Въпреки дрънченето и скърцането на танковата гъсенична верига, той усети, че в другия край на линията настъпи мълчание. Някой отляво, може би беше Уилямс Разбойника — всички от взвода бяха изписали прякорите си на корпуса — попита какво друго има в конвоя. Гласът му бе смесица от примирение и страх.

— Два камиона, бронирани коли и най-малко два танка, вероятно „Панцер 4“, и „Пантер“.

Нашите четири танка „Шърман“ — помисли Мълигру. — Единият от които се движи с половин мощност, плюс два „Стюарт М5“, въоръжени само с тридесет и седем милиметрови оръдия — срещу най-доброто германско въоръжение. Можем да ги обстрелваме само от близко разстояние. Немските танкове имат оръдия, които бият от петстотин метра. А „Ягпантер“-ът може да ги размаже от три пъти по-голямо разстояние.

Читать дальше →