Сянката

Начало книги

Историята, както ми я разказа Рик онзи ден на обяд, изглеждаше горе-долу така:

В един неделен ден преди две седмици Макейра хванал последния ферибот от Удс Хоул, Масачусетс, за Мартас Винярд. По-късно пресметнах, че трябва да е било на дванайсети януари. До последния момент не се знаело дали фериботът изобщо ще потегли. Още от средата на следобеда бушувала буря и последните няколко курса били отменени. Но към девет вечерта вятърът поотслабнал и в девет и четирийсет и пет началникът на пристанището решил, че плаването ще е безопасно. Фериботът бил претъпкан — Макейра имал късмет, че намерил място за колата си. Паркирал на долната палуба, после се качил горе да подиша чист въздух.

Повече никой не го видял жив.

Обикновено курсът до острова отнема четирийсет и пет минути, но през онази нощ лошото време го удължило значително — както каза Рик, не е много забавно да управляваш шейсетметров плавателен съд при вятър със скорост осемдесет километра в час. Наближавало единайсет, когато фериботът спрял във Винярд Хейвън и колите тръгнали към брега — всички освен една, чисто нов тъмнокафяв джип „Форд Ескейп“. Разпоредителят обявил по радиоуредбата, че собственикът трябва да се върне в автомобила си, тъй като задържа останалите водачи. След като собственикът не се появил, проверили вратите, които се оказали незаключени, и избутали големия форд на кея. После старателно претърсили кораба: стълбищата, бара, тоалетните, дори спасителните лодки — никакъв резултат. Обадили се до терминала в Удс Хоул да проверят дали някой не е слязъл преди потеглянето, или по случайност е изостанал. Отново никакъв резултат. Тогава служителят на масачусетските пристанищни власти най-сетне се свързал със станцията на бреговата охрана във Фолмаут, за да докладва за вероятността човек да е паднал зад борда.

Читать дальше →