Трезорът на Сен Лазар

Начало книги

Ели реши, че не иска работата. Нямаше нужда от нея. Точно беше започнала докторантура по предмета, който обичаше много повече от онова, за което момиче като нея можеше да мечтае. Животът й дотогава беше монотонен и еднообразен — сега бе прекрачила прага на омагьосания свят. След девет месеца в Оксфорд все още се смайваше от красотата, която я заобикаляше, от гаргойлите1 и кулите, от облицованите с ламперии помещения и безукорните морави. Имаше наставник, който се отнасяше с уважение към нея, и майка, която едва не се пръскаше от гордост, когато разказваше на съседите колко далече е стигнала нейната дъщеря.

Но нищо от това не я спря да стане в шест часа в една сива утрин, да навлече клин, който бе твърде дебел за май, и полата от шотландски плат, която си беше купила за докторантския изпит, и да поеме с автобуса по М40 за Лондон. Качи се на метрото на „Мраморната арка“ заедно с хиляди други пътници, които се наблъскаха във вагона като сардели, и се запита как е възможно хората всеки ден да търпят това. Притисна чантата си здраво към корема. Вътре имаше бутилка вода, сандвич, който си беше приготвила за обратния път, и писмо върху дебела кремава хартия с кръст, отпечатан най-отгоре — причината да дойде тук.

Читать дальше →