Изгубеният

Начало книги

Погледнеше ли някоя от следите високо отгоре, щеше да забележи, че образуват малък кръг в пръстта. Той не беше идеален — разкривеният му ръб беше тук дебел, там тънък, на места дори прекъсваше. Освен това кръгът не беше празен.

В средата му имаше надгробна плоча, която вече стотина години беше подложена на влиянието на пясъка, вятъра и слънцето. Беше висока един метър и все още стоеше съвсем изправена. Гледаше на запад, към пустинята — нещо необичайно по тези земи. Тук рядко избираха запада.

Името на човека, заровен в земята, отдавна беше забравено, но плочата се беше превърнала в ориентир за местните — за всичките шейсет и петима души с техните 100 000 глави добитък — известен като гроба на работника. Това парче земя не беше гробище, но работникът беше погребан на мястото, където беше умрял, и вече повече от век лежеше там самотен.

Ако някой случаен минувач прокараше ръка по изтъркания камък, щеше да напипа част от издълбаната в него дата. Единица, осмица и деветка — може би хиляда осемстотин деветдесет и някоя година. Все още личаха само три думи, издълбани в долната част, където бяха по-защитени от природните стихии. Или пък просто бяха изсечени по-дълбоко, защото посланието е било по-важно от човека. Те гласяха:

Читать дальше →