Утро

Начало книги

Да, днес ми се присъни куче.

То лижеше камъка, а после притича до реката и загледа водата.

Дали виждаше нещо в нея?

Защо гледаше водата?

Запалих цигара. Останаха ми само две.

Ще ги изпуша и нямам повече.

Нямам и пари.

Къде ще обядвам днес?

Сутринта мога да пийна чай: все още ми се намират захар и хляб. Но вече няма да имам цигари. И няма къде да обядвам.

Трябва да стана по-бързо. Вече е два и половина.

Запалих втората си цигара и се замислих как да се сдобия с обяд.

Фома обядва в седем в Дома на печата. Ако отидеш там точно в седем, ако срещнеш Фома и му кажеш: „Слушай, Фома Антонич, бих искал да ме гостиш с един обяд. Днес трябваше да получа пари, но в спестовната каса нямат.“ Мога да взема десетачка на заем от професора. Но професорът сигурно ще каже: „Моля ви се, аз ви дължа пари, а вие търсите от мен. Но сега нямам десет рубли. Мога да ви дам само три“. Или не, професорът ще каже: „Сега нямам нито копейка.“ Или не, професорът ще каже друго: „Ето ви една рубла, повече не мога да ви дам. Вървете си и си купете кибрит.“

Читать дальше →