Спомените на един мъдър старец

Начало книги

Бях много мъдър старец.

Днес вече не съм същият, дори смятайте, че ме няма. Но навремето всеки от вас можеше да дойде при мен и каквото и да му тежеше на душата, каквито и грехове да го терзаеха, щях да го прегърна и да му кажа: „Сине мой, успокой се, защото никаква тежест не притиска душата ти и никакви грехове не виждам в тялото ти.“ И той би избягал от мен радостен и щастлив.

Бях едър и силен. Като ме срещаха по улицата, хората се отдръпваха встрани и аз минавах през тълпата като ютия.

Често ми целуваха краката, но не протестирах: знаех, че съм го заслужил. Защо да лишавам хората от радостта да ме почетат? Бях изключително гъвкав и веднъж дори аз самият се опитах да целуна собствения си крак. Седнах на една пейка, взех десния си крак в ръка и го повдигнах към лицето си. Успях да целуна само големия му пръст. Бях щастлив. Разбрах щастието на другите хора.

Всички се прекланяха пред мен! И не само хората, а и животните, дори разните там буболечки пълзяха пред мен и махаха с опашки. Ами котките! Те просто ме обожаваха и хванати по някакъв начин една за друга с лапи, тичаха пред мен, докато се качвах по стълбите.

Читать дальше →