Реших да разпердушиня една компания…

Начало книги

Веднъж отидох в Госиздат и там срещнах Евгений Лвович Шварц, който както винаги беше облечен зле, но с претенции.

Като ме видя, Шварц започна да сипе остроумия, също както винаги неудачно.

Аз го правех доста по-успешно и скоро туширах Шварц в умствено отношение.

Всички наоколо ми завиждаха на остроумието, но не предприемаха нищо, тъй като буквално умираха от смях. И най-много умираха от смях Нина Владимировна Гернет и Давид Ефимич Рахмилович, който за по-благозвучно нарича себе си Южин.

Като видя, че не може да си играе с мен, Шварц започна да укротява топката и най-после, като ме напсува на майка, заяви, че в Тифлис всички познават Заболоцки, а мене не ме знае почти никой.

Това ме ядоса и казах, че съм по-историчен, отколкото Шварц и Заболоцки, че в историята от мен ще остане светло петно, а те ще бъдат забравени на мига.

Като усети моето величие и съдбовно значение за света, Шварц лека-полека сви перките и ме покани на обяд.

Читать дальше →