Професор Трубочкин

Начало книги

В редакцията на „Чиж“ влезе дребно човече с гъста черна брада, с дълъг черен дъждобран и с черна шапка с широка периферия. То държеше под мишница огромен плик, запечатан със зелен печат.

— Аз съм прочутият професор Трубочкин — каза странното човече с тънък глас.

— А, значи вие сте професор Трубочкин! — възкликна редакторът. — Отдавна ви чакаме. Читателите на нашето списание ни задават какви ли не въпроси. Затова и се обърнахме към вас, понеже само вие можете да отговорите на всякакъв въпрос. Дочухме, че знаете всичко.

— Да, знам всичко — рече професор Трубочкин. — Мога да карам аероплан, трамвай и подводница. Мога да говоря руски, немски, турски, самоедски и фистолски. Мога да пиша стихове, да чета книга, както съм си с краката нагоре, да стоя на един крак, да правя фокуси и дори да летя.

— Е, това вече е невъзможно — рече редакторът.

— Не, възможно е — възрази професор Трубочкин.

— Ами тогава, хайде, полетете де — рече редакторът.

Читать дальше →