Предмет

Начало книги

Мама, татко и прислужницата на име Наташа седяха на масата и пиеха.

Татко безспорно беше гуляйджия. Дори мама го гледаше отвисоко. Но това не пречеше на таткото да бъде много добър човек. Той се смееше добродушно и се люлееше на стола. През цялото време прислужницата Наташа, с боне и кокетна престилчица, се кискаше до припадък. Таткото развеселяваше всички с брадата си, но прислужницата Наташа свенливо свеждаше очи, за да покаже, че се стеснява.

Мама, висока жена с огромна фризура, говореше като кон. Гласът й не само боботеше в гостната, но и отекваше в двора и в останалите стаи.

Като се справиха с първата чашка, всички се умълчаха за миг и замезиха със салам. След малко пак се разприказваха.

Изведнъж най-неочаквано на вратата се почука. Нито татко, нито мама, нито прислужницата Наташа можаха да се сетят кой може да е.

— Чудна работа — рече татко. — Че кой ли може да чука?

Мама направи съчувствена физиономия, наля си извънредна втора чашка, гаврътна я и изломоти:

Читать дальше →