Някакъв бояджия седна на една люлка…

Начало книги

Някакъв бояджия седна на една люлка и рече: „Засилете ме ей до оная издатина и това е.“ Петров и Комаров хванаха въжето.

— Хайде! — каза бояджията и люлката отхвръкна нагоре.

Бояджията се отблъскваше от стената с крака. Люлката излиташе и пак се засилваше към стената. А бояджията пак се отблъскваше от нея с крака.

Петров и Комаров дърпаха въжето поред. Ту Петров, ту Комаров. Докато единият дърпаше, другият за всеки случай държеше свободния му край.

Бояджията се вдигаше все по-високо.

На първия етаж имаше някакъв кооператив. Бояджията се издигна до табелата и опря крак в буквата О.

В това време Комаров увисна на въжето и люлката с бояджията спря срещу прозореца на втория етаж. Бояджията присви нозе, за да не се стовари върху стъклото на прозореца, но в това време на въжето увисна Петров и бояджията се оказа до стената между втория и третия етаж. На стената беше написано с тебешир: „Ванка е дърдорко, а Наташка е глупачка!“

Читать дальше →