Елизавета Бам

Начало книги

Малка плитка семпла стая.

Елизавета Бам: Сега току-виж вратата се отвори и те влязат… Със сигурност ще влязат, за да ме хванат и да ме изтрият от лицето на земята. (Тихо.) Какво направих! Какво направих! Ох, само ако знаех. Дали да не избягам? Но къде да избягам? Тази врата води към стълбището, а на стълбището ще ги срещна. Ами през прозореца? (Гледа през прозореца.) Уф! Високо е… Няма да мога да скоча. Ох, какво да правя? Я, чувам стъпки. Това са те. Ще заключа вратата и няма да отварям. Нека си чукат, колкото си искат.

На вратата се тропа, след това зад сцената се раздава глас, страховито:

Елизавета Бам, отворете! (Пауза.) Елизавета Бам, отворете!

Глас отдалече: Какво става там, не отваря ли?

Глас зад вратата: Ще отвори. Елизавета Бам, отворете.

Елизавета Бам се хвърля на кревата и си запушва ушите.

Зад вратата се чуват гласове.

Вторият: Елизавета Бам, заповядвам ви веднага да отворите!

Вторият (тихо): Кажете й, че в противен случай ще разбием вратата. Я дайте да опитам и аз.

Читать дальше →