Една муха се удари в челото…

Начало книги

Една муха се удари в челото на господина, който тичаше насреща й, премина през главата му и излезе откъм тила. Господинът, на име Дернятин, изпадна в недоумение: стори му се, че нещо в мозъка му изсвири, а кожичката на тила му се пукна и нещо го погъделичка. Спря се и си помисли: „Това пък какво е? Съвсем ясно чух, че в главата ми нещо изсвири. А не се сещам за нищо, което да ми подскаже каква е тая работа. Във всеки случай усещането е неповторимо, прилича ми на някаква болест на главата. Но я да не мисля повече за това, а да си продължа тичането.“ С такива мисли господин Дернятин се затича отново, но както и да се силеше, вече не беше същото. На локалното платно Дернятин стъпи накриво и замалко не падна, дори му се наложи за равновесие да размаха ръце във въздуха. „Добре, че не паднах — помисли си Дернятин, — иначе щях да си счупя очилата и нямаше да виждам къде вървя.“ Сетне продължи по-бавно, като се опираше на бастуна си. Но след първата опасност следваше втора. Дернятин затананика някаква песен, за да разсее мрачните си мисли. Песента беше весела и ритмична, такава, че Дернятин се увлече и за миг забрави, че крачи по локалното платно. По това време на деня колите профучаваха с шеметна скорост. А платното беше тесничко и трудно можеш да отскочиш встрани от автомобила. Затова го смятаха за опасно. Предпазливите хора винаги минаваха по него с повишено внимание, за да оживеят. Тук смъртта причакваше пешеходеца на всяка крачка във вид ту на автомобил, ту на талига, ту като каруца, натоварена с въглища. Дернятин още не се беше изсекнал, и върху му връхлетя огромен автомобил. Дернятин изкрещя „Умирам!“ и отскочи встрани. Докато падаше във влажната канавка, тревата полегна пред него. Автомобилът отфуча с грохот, вдигнал флагче за бедствено положение.

Читать дальше →