Баба

Начало книги

Една старица стои на двора и държи стенен часовник. Минавам покрай нея, спирам се и я питам: „Колко е часът?“

— Вижте сами — отвръща старицата.

Поглеждам и виждам, че часовникът е без стрелки.

— На него няма стрелки — казвам.

Бабата поглежда циферблата и ми казва:

— Сега е два и петнайсет.

— А, така ли. Много благодаря — отвръщам и си тръгвам.

Бабата вика нещо подире ми, но аз вървя, без да се обръщам. Излизам на улицата и поемам по слънчевата й страна. Пролетното слънце е много приятно. Вървя си пеша, примижавам с очи и пуша лула. На ъгъла на „Садовая“ срещам Сакердон Михайлович. Поздравяваме се, спираме се и си говорим дълго. Омръзва ми да стоя на улицата и каня Сакердон Михайлович в кръчмата в сутерена. Пием водка, замезваме с твърдо сварени яйца и цаца, после се сбогуваме и аз си продължавам по пътя сам.

Но изведнъж се сещам, че съм забравил да изключа електрическата печка у дома. Много ме е яд, но правя кръгом и поемам към къщи. Денят започна толкова хубаво, а ето ти я първата неприятност. Не трябваше да излизам навън.

Читать дальше →