Книгата на живота

Начало книги

Духовете нямат много субстанция. Състоят се единствено от спомени и сърце. На върха на една от кулите на Сет-Тур Емили Мадър постави прозирна длан на мястото на гърдите си, което дори сега бе изпълнено с ужас.

— Не става ли по-лесно? — Гласът й, подобно на всичко останало в нея, бе едва доловим. — Гледането? Чакането? Знаенето?

— Доколкото ми е известно, не — кратко отвърна Филип дьо Клермон. Той стоеше наблизо и изучаваше собствените си прозрачни пръсти. От всички неща, които мразеше в това да си мъртъв — неспособността да докосне жена си Изабо, лишаването от вкус и мирис, факта, че няма мускули за един добър спаринг двубой, — невидимостта заемаше първото място. Непрекъснато му напомняше колко маловажен е станал.

Лицето на Емили посърна и Филип мислено се наруга. Откакто беше умряла, вещицата бе негова постоянна спътница и делеше самотата му. Какви си ги въобразяваше, че да й нарежда като на някаква слугиня?

Читать дальше →