Застрашеният вид

Начало книги

Очите на Фейт й тежаха, сякаш някой бе залепил клепачите й, докато бе спала. Лежейки неподвижно, със затворени очи и борейки се с потискащото чувство, че се е случило нещо ужасно, съзнанието й бавно се възвръщаше. Защо никога не можеше да запомни сънищата си? Те отплуваха в мига, в който отвореше очите си, утаяваха се точно под повърхността, но там, където повече не можеше да ги достигне, и оставяха след себе си неясен привкус на фрагментарност… Колкото и да се опитваше да възстанови подробностите, те бяха завинаги изгубени.

Фейт усети, че нещо остро се опира в гърба й, и се премести леко. И вместо скърцането на старото си легло чу под себе си тихото припукване на клонки и листа.

Очите й се отвориха. Първото, което видя и чу, бе водопад от цветове — зелено, червено, тюркоазно, лъскаво кафяво — пера, потънали в слънце, и шумоленето на птица в полет.

Сърцето й подскочи. Още ли сънуваше? Или това наистина беше…?

Читать дальше →