Отдавна не сме се виждали

Начало книги

Мислеше си за града като за галактика. Като за рояк от планети, кръжащи около блестящо слънце. Като за астероиди и комети, прелитащи през мрака на пространството. Понякога пред очите му избухваха цветни петна, трасиращи куршуми проблясваха и изчезваха и прелитащи ракети нарушаваха вечната нощ на неговата слепота.

Беше сляп, но познаваше този град.

Този град понякога ставаше ужасно студен през ноември. Ако питаха него, това беше най-лошият месец в града. През ноември никога не можеше да се сгрее. През ноември и кучето започваше да зъзне. То бе черен лабрадор и бе обучено като куче-водач. Кучето се казваше Стенли. Винаги го досмешаваше, когато си помислеше какво представляват двамата. Черен човек, придружен от черно куче. Тъкмо тази сутрин някой бе пуснал една монета в паничката, четвърт долар, ако се съдеше по издрънчаването, и бе запитал: „Ей, приятел, как се казва това куче?“ Веднага разбра, че човекът е черен. Можеше безпогрешно да разпознава по гласа хората, само по него да познава техния цвят и националност.

Читать дальше →